Качеството на въздуха спада драстично

Опасност за здравето

Рискът за околната среда, при прилагане на технологията за хидравлично разбиване за проучване и експлоатация на находищата от шистов газ, при наличната научна информация не може да бъде оценен като пренебрежим или допустим за всички възможни случаи. Неблагоприятните въздействия могат да настъпят и десетилетия след изчерпване на находищата. При възникване на неблагоприятни въздействия в резултат от замърсяването на дълбоките хоризонти възможностите за предприемане на противостоящи мерки са силно ограничени и биха били слабо ефективни. В условията на САЩ са регистрирани значими въздействия върху околната среда в резултат от търсенето и добива на шистов газ.

Газ се просмуква в реките и езерата, и те стават отровни

При добива на шистов газ съществуват рискове за замърсяване на подземните и надземните естествени водоизточници. Към водата, необходима за хидравличното разбиване, се добавят над 590 химични и други съставки, някои от които силно токсични. От целия обем на пробивната течност само 50% до 70% се изпомпва обратно и складира в открити надземни резервоари, откъдето трябва да се извозва с цистерни. Проучване през май 2011 г. прави заключението, че разбиването сериозно е замърсило със запалим метан подпочвени запаси на сладка вода в североизточна Пенсилвания. Не се посочват други случаи на замърсяване в други райони, където се извършва пробиване за шистов газ. На 23 юни 2011 г. Агенцията за защита на околната среда на САЩ обявява, че ще проучи всички жалби за замърсена питейна вода, свързани с добива на шистов газ в Тексас, Северна Дакота, Пенсилвания, Колорадо и Луизиана.

Проектът в България

Проекти, в които е заложена сума за запазване и възстановяване на околната среда в етапа на проучване в размер на 4 млн. евро недвусмислено показват, че те са рискови. Чест прави на фирмата, че е планирала такива средства, но това не снема отговорността от компетентните държавни органи те да оценят рисковете и въздействието върху околната среда, независимо, че става въпрос за проучвания. Защото явно тези проучвания ще нанесат щети след като са планирани средства за възстановяване, а дори цялата планирана сума да е само за превантивни дейности, то явно рисковете не са пренебрежими, след като за тяхното преодоляване са планирани 4 милиона.
Франция е първата страна в света, която следвайки принципа на предпазливостта при оценка на дейности, за които няма достатъчно научна информация, забрани използването на хидравлично разбиване за извличането на шистов газ от 30.06.2011 г.
Добивът на шистов газ е технологично предизвикателство, което големите нефто- и газодобивни компании са приели поради големите печалби, които биха реализирали при неговото разрешаване.
Преди да се пристъпи към разработката на находищата е необходима икономическа обосновка в дългосрочен план от ефектът от експлоатация на находището. При това трябва да се отчита и фактът, че характерът на ландшафтът ще се промени от естествен към техногенен и райони, в които се разчита да се развиват туризъм и селско стопанство, едва ли биха могли да ги съвместят с добива на шистов газ.
През 2010 г. в писмо до президента Б. Обама, Съветът на научните общества, обединяваща 1400 000 учени от 150 научни дисциплини, постави въпросът за последиците от добива на шистов газ. Основното послание на писмото е, че шистовият газ може в действителност да доведе да изостряне на кризата от глобалното затопляне.

Проектът в България

Експлоатацията на шистовия газ изисква огромно влагане на ценните водни ресурси. За производството на газ в един кладенец се употребяват 19 милиона литра вода (от която 40% изтича обратно в кладенеца). Още по-проблемно е това, че в един кладенец се влагат 82 тона химикали от различно естество за намаляване на корозията и с антибактериална цел. Това поставя сериозен риск за дългосрочно замърсяване на подземните води, при това в райони близки до големите градове. В някои случаи питейната вода се замърсява с метан до такава степен, че може да се запали. Тази година Кметът на град Ню Йорк заяви "Твърдо заявяваме, че разработването (на кладенци за шистов газ) не трябва да бъде разрешено във вододайната зона на града". По същите причини щатът Ню Йорк налага мораториум върху нови разработки.