|




|
|
Втората част от речта на Стийв Джобс през 2005 пред студенти от Станфорд. (първа част тук)
Вторият ми разказ е за любовта и загубата. Бях късметлия. Намерих какво обичам да правя още като млад. Уоз и аз започнахме APPLE в гаража на нашите, когато бях на 20. Работихме здраво и за десет години, гаража се превърна в компания за 2 милиарда долара с над 4000 работници. Бях на 30 и ме уволниха! Да, уволниха ме от собствената ми компания. Бяхме наели човек, който заедно с борда на директорите имаше друго виждане за бъдещето, аз бях излишен. Това, което се случи, обаче не ме промени и за миг. Харесвах това, което правя и това отново беше най-доброто нещо, което ми се беше случвало. Бях отново свободен, без бремето на успеха и следващите 35 години бяха най-творческите ми. Стартирах фирма с името NeXT, и друга - Pixar, влюбих се в прекрасна жена, която стана моя съпруга, Pixar стана първата фирма направила компютърно анимиран филм: "Toy Story" и сега е най-успешното студио за анимация в света.
След множество обрати се завърнах в APPLE, които купиха NeXT и нейната технологията, която в момента е сърцето на всеки Mac компютър. Сигурен съм, че всичко това не би се случило, ако не бях уволнен от APPLE. Това бе като лекарство - ужасно на вкус, но изглежда, пациента имаше нужда от него. Понякога животът те удря с тухла по главата, не губете надежда, сигурен съм, че единственото нещо, което ме накара да продължа е това, което обичам да правя. Трябва да намерите вашата любов, както за работа, така и за човека до вас. Това са нещата, които изпълват почти изцяло животът ви. Не се отказвайте да търсите, защото това е единствения начин да сте задоволени. Ще го разберете, когато откриете любовта. Продължавайте да търсите. Не се отказвайте.
Третата ми история е за смъртта. Бях на 17 когато прочетох: Ако живееш всеки ден сякаш ти е последен, може и да е. Всеки ден от последните 33 години поглеждах в огледалото и си задавах въпроса: "Ако днес ти е последния ден от живота, би ли направил това, което си запланувал?" Ако имаше много отрицателни отговори, знаех, че нещо трябва да променя. Знаейки, че скоро ще умра е нещото, което най-много ми помогна за вземането на важни решения в живота ми, защото всичко избледнява в лицето на смъртта: страх от провал или излагане, гордост. В края на краищата, това е единствения начин да оставиш следа, иначе животът ти е минал напразно. През 2004 ми поставиха диагноза рак на панкреаса. Дори не знаех какво е панкреас, а докторите ми съобщиха, че това е рак, който е нелечим и ми остават 3 до 6 месеца. Доктора ме посъветва да се прибера и да си уредя нещата или на наш език "да се готвя за смъртта". Това означаваше да кажа на децата си всичко, което съм запланувал, да им кажа в следващите години за няколко седмици и да се сбогувам с всички. Тази диагноза стоя в мислите ми цял ден. По-късно вечерта ми направиха биопсия - взеха клетки от тумора и се оказа, че е лечим чрез операция. Докторът се разплака, съобщи ми добрата новина и сега съм добре.
Никой не иска да умре, дори тези които искат да отидат в рая, но всички вървим в една посока. Смъртта е най-доброто изобретение, разчиства пътя за новото, като помита всичко остаряло. Извинете за драматизма, но е вярно, вашето време е ограничено, не го пропилявайте, като живеете чужд живот и като се водите по чуждите коментари. Следвайте интуицията си, вие вече знаете какво искате да постигнете, всичко останало е второстепенно. Когато бях млад, имаше страхотна книга- "Каталог на целия свят", която беше една от библиите на моето поколение. Това бе през 60-те, преди компютрите и интернет, всичко се правеше с пишещи машини, ножици и полароидни снимки. Нещо като Google на хартия, 55 години по-рано. На задната корица имаше снимка на прав път, по който бихте вървяли, ако бяхте на автостоп. Отдолу имаше следния надпис: "Бъди гладен, бъди глупав - тяхното последно послание. Това ви пожелавам и аз:
Бъдете гладни, винаги имаите апетит за нови знания.
Бъдете глупави, пробваите всичко, било то смислено или не.
Това е печелившата комбинация.
|