Ю продължава традицията да представя русенските музикални банди. На ред са Overdawn, специално интервю за нас даде вокалистът им Иво Караджов. Освен музикант, той е студент в Русенския университет и се интересува от баскетбол. С него разгледахме подробно както групата му, така и музикалния живот в Русе като цяло.

Разкажи накратко за групата - създаване, основатели и актуален състав.
"Overdawn" (Оувърдоун) е създадена през октомври 2002-ра год. Тогава се събират първите четирима музиканти - Стефан (китара), Младен (барабани), Николай Дългия (бас) и Асен (вокал). Разказвали са ми, че идеята за основаването датира още от 98-ма. Преди 4 години аз станах вокалист на групата, а малко по-късно привлякохме втори китарист, Денислав, и станахме петима.

Как бе избрано това име на бандата?
В момента на присъединяването ми името вече бе променено и възприето от публиката, то обаче не е първото, защото преди групата се казваше  "Deadlock". Но тъй като много групи имат подобни имена, се  наложи промяна. Нямам точна дефиниция за "превода" на името "Overdawn", но аз го свързвам с това, че с всеки изгрев на Слънцето изгряваме и ние, което по някакъв начин ни прави вечни.

Мнението ти за изминалата 2009-та?

Откъм концерти и творчески изяви това е може би най-добрата година досега. Издадохме втори албум - "The Prose of Exsistence", последван от няколко концерта, с които го представихме. Включвам и много доброто участие на "Spirit of Bourgas", където бяхме и през 2008-ма. А в най-близко бъдеще ни чакат евентуално концерти в Русе (март и април) и София (април или май), за които обаче все още няма точни дати.

 

Какво е мнението ти за русенската рок и метъл сцена?
Интересното е, че се появяват още групи и има активност, както преди време - тогава аз самият все още не бях част от живота на тази сцена. Говоря за ситуацията преди 10-15 години, когато е имало 2-3 пъти по-силно присъствие. Сега има 5-6 доста активни групи, които са харесвани в града. И почитателите на почти всеки музикален стил могат да им се насладят. През седмица или две се прави рок или метъл концерт, но има какво още да се желае от русенската сцена и по-скоро от хората, които посещават проявите, защото някои от тях трудно възприемат случващото се и това, което се свири. Това е минус в сравнение със софийската сцена например, чиято публика е по-отворена към концертите. Най-важното е, че те искат да подкрепят музикалния живот, а именно заради тях ние продължаваме да работим, издавайки албуми и изнасяйки концерти. Казано накратко - хората, които ходят на концерти, движат сцената.  

Колко албума имате?

Първият албум бе издаден през 2007-ма година - "Bleeding Wounds" и включва 11 песни. Вторият е от 2009-та - „The Prose of Exsistence“, а в момента записваме трети, който ще включва 10 песни. Планираме да го завършим до края на годината. Текстовете на песните са мои, пеем авторски парчета само на английски. В композирането на музиката участват всички в групата. Всеки албум върви с определена тематика, така например общата тема на албума "The Prose of Existence" е сивото ежедневие на хората и "смъртта" на един град, един свят, в който хората не се интересуват от нищо. Албумите ни може да закупите от магазин "На тъмно" в Русе или чрез интернет.

А какви са посланията в текстовете, които пишеш ти?
Повечето текстове са по-лични, емоционални и агресивни. Чрез тях изпращам някакво усещане към хората, което разказвам по непряк начин. Имам няколко текста, които не са свързани лично с мен. В тях не пея за себе си, а за нещата, които ме провокират по някакъв начин. В новите си текстове съм поел отново в тази посока, но може би личните неща са повече вероятно и заради възрастта ми.

Как виждаш "Overdawn" в един идеален свят?
Представям си, че пътуваме на 7-8-9-месечни световни и европейски турнета, заедно с любимите ни групи и приятелските такива, защото ние поддържаме близки отношения с много български състави. Идеалният свят предлага концерти и емоционални преживявания, с които оставяш някаква следа и правиш България малко по-известна, за да се разбере, че и тук има хора, занимаващи се усилено с музика. За съжаление нашата страна ни ограничава, но нищо не ни спира да се борим срещу това. Единственият недостатък на такова турне ще бъде раздялата с дома, но тя се компенсира със срещите, които бихме имали, както се казва "on the road".

Кога бе вашият най-запомнящ се концерт?

Това се случи през 2007-ма, когато свирихме в столичния Зимен дворец пред повече от 1000 души по случай 20-тата годишнина на „Nuclear Blast“ (музикален лейбъл от световен мащаб). Бяха ни поканили заедно с още една българска („The Revenge Project“) и четири по-големи групи (две от тях - „Amorphis“ и „Edguy“). Освен в София, такива концерти, организирани от "Nuclear Blast", имаше и в други европейски столици. А рекордът ни за най–дълъг концерт бе през февруари 2008-ма с група „Пропаганда“ в Русе. Изпълнихме 20 песни, а публиката искаше още!

За финал отправи пожелание към читателите на Ю и феновете на вашата музика.
Дори и да не харесвате този стил, хвърлете едно око на новините за нас, и току-виж сте дошли на наш концерт. А тези, които са почитатели на тази музика, но не са ни слушали, също да се поинтересуват от "Overdawn", защото благодарение на вас, хората които ходите на концерти, съществуваме и ние. Също така, ако се интересувате, можете да следите най-новото около нас в myspace-профила ни - http://www.myspace.com/overdawn, на имейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. и групата ни във Facebook