Защо реших да пиша за тях ли…!? Скоро четох един музикантски форум, в който под покана за тяхно свирене в София имаше изсипани доста мнения. И нито едно не звучеше по-леко от „Трудно може да се намерят по-добри музиканти, както и музика в България”. И понеже аз съм пристрастен в случая, затова ми стана густо, когато видях мненията на хора, които не познавам, за бандата „High Time”. Името говори само. Тук не става въпрос кой е High и кой е трезве. Който е присъствал на тяхно участие знае, че когато забият, всички стигат доста high и то за long time! Въпросът в случая е защо са толкова high тези младежи?
Димната завеса в джаз клуба се вдига пропорционално на всеки влязъл в тясното помещение по това време на денонощието (около 22.30ч). В куция делничен четвъртък, в тясното русенско заведение, могат да се видят всякакви хора: учители и ученици от музикалното, бивши скейтъри и метъли, част от старата генерация русенски музиканти, просто фенове. Това е добре, защото тази вечер всеки ще го поеме! Всъщност излъгах – в заведението има три вида посетители:1. Хора, изненадани от това, което виждат и чуват, 2. Хора, трудно възприемащи това, което виждат и чуват. 3. Хора с усмивка до ушите, защото са тук точно за това, което виждат и чуват!
И ето, че започва. Всички са ги зяпнали като в зоопарк. Ники иска да счупи новия си лъскав сет от свирене, а иначе изглежда доста спокоен, все едно е на репетиция. Радо с усмивка дърпа струните така, че на всеки басист му иде да хване китарата си и да я счупи на две (и после да я изгори ритуално в центъра). В паузите се опитва без микрофон да обявява композициите, но никой не го слуша. Тони настъпва wah-то. Китарата му звучи убийствено. Китарата му винаги звучи убийствено! Не помня някога да не е звучала - чисто убийство! Забиват предимно авторски неща, с невероятен заряд и настроение. Трима усмихнати виртуози!
High Time са:
Brown Shugar (Ники Данев) – не човек, а машина! За него няма стилове, които да не е опитал – от trash metal до drum’n’base. Свири от дете, минал е през доста русенски рок групи. В последно време забива в една-две банди в София, пуска като DJ в клубове.
Радо Славчев – за него просто мога просто да кажа, че е най-добрият басист, който съм виждал (сложил съм си ръката на сърцето и пиша с другата). Радо просто си играе с баса! Минал е през доста банди и формации, които няма да изброявам, защото няма смисъл.
Wah Tony (Тони Рикев) - соло китарата, която мога да разпозная винаги, дори да не знам коя е формацията, в която свири. А той свири в доста такива. В „Tri 0 Five” Тони подръпва дори и бас бандата. Напоследък броди успешно из дебрите на House и Lounge музиката, композира доста неща, както за себе си, така и за други музиканти.
И нека в края да затвърдим наученото: Първо, Русенската школа винаги е бълвала страхотни музиканти. Второ, заради хора като тези тримата българският музикален „бизнес” все още съществува. Трето, истината е, че High Time са на световно ниво и тайничко се радвам, че не са се родили някъде по на запад, защото нямаше да може да им се наслаждаваме в тесните запушени русенски клубчета в четвъртък!
