Поредният събеседник на Ю в рубриката "Интервю" се казва Христо Гърбов. Незабравимият персонаж от някогашното предаване "Улицата" бе любезен да отговори на въпросите ни.
Списание Ю: Фамилните имена са пълни с интересни истории, каква е твоята?
Хр. Гърбов: Моята история не е чак толкова интересна. Въпреки това аз притежавам родословно дърво на рода си. Фамилията Гърбов произхожда от гр. Сухиндол, Великотърновско. Градчето е прочуто с хубавите си вина, които са най-известните в района. Там се правят и ракии, което веднага прави този край много хубав, особено що се отнася до Св. Валентин или Трифон Зарезан. Покрай тия празници там е много весело, дори в града се организират Празници на виното. Фамилията ми идва оттам и нищо по-интересно не мога да кажа. Дълго време това име се възприемаше като смешна, нелепа фамилия. Правил съм каламбур с фамилията си. Режисьорът Явор Гърдев имаше актьорско участие в един спектакъл и а аз му казах: "Като актьор си много добър и с теб може да направим артистична двойка Гърдев-Гърбов". И често се е случвало портиерите от Народния театър да ми дават писмо за Явор Гърдев. Тази шега стана популярна и започнаха да ни разменят кореспонденцията - моята на него, неговата на мен.

Списание Ю: Мислиш ли, че точно тази асоциация с фамилията ти е причината да станеш велик комедиен актьор?
Хр. Гърбов: Не, не мисля, че е така. Актьорският талант е нещо, с което се раждаш. Аз още от малък имам наклонности да имитирам хората, така че фамилията не е определяща, за да станеш комедиен актьор и да имаш такъв талант. Фамилията отговаря на заетостта ми в момента - нагърбил съм се с много неща и опитвам да мина през всички тях с успех.

Списание Ю: Още помним участията ти в "Улицата". Възможно ли е хуморът оттогава да се пренесе в настоящето? Минали са все пак 10 и повече години ...
Хр. Гърбов: Хуморът в "Улицата" е общовалиден. Той е за всички хора. Там малкият човек, смачкан от системата, от живота. "Улицата" и сега ще бъде много гледано и търсено предаване, поради това че се занимава с общочовешки проблеми. Никога няма да забравя изпълнението на Мая Новоселска като пияницата, която вижда сина си през бутилката как е успял. За мен това е големият хумор - смешно през сълза. Съчетанието на смешни и тъжни неща е най-доброто нещо, което искам да гледам в тази насока. "Улицата" определено е едно вечно предаване. Правили сме и политически скечове с партиите. Няколко злободневни майтапи сега обаче не биха имали голям ефект.

Списание Ю: Ще можем ли да видим продължение на "Улицата"?
Хр. Гърбов: Дано, дано! Въпреки че ние чисто физически остаряхме и това за мен специално остана в историята, така да се каже във фонотеката или златния фонд на БНТ. За съжаление сега не се задава да направим "Улицата" пак.

Списание Ю: Коя е твоята любима роля в теaтъра и киното?
Хр. Гърбов: Аз навсякъде, във всички роли, давам максималното от себе си, за да стават плътни и ярки персонажи. Първо не съм изцяло себе си в ролите, защото когато играеш тъпак, не може да бъдеш изцяло себе си или когато играеш злодей, макар че рядко ми се случва да играя злодей. Опитвам се да ги правя максимално автентични. Ролята, в която се чувствам най-добре и оценявам най-високо, е на нервния, сприхавия фен от "Фенове" на Елин Рахнев, режисьор Иглика Трифонова (жена ми), с Валентин Танев, който играе възпитания. Двамата сме футболни фенове, които непрестанно страдат от липсата на успех за техния отбор. Това го играем много дълго (7 години). Давам максимални усилия от себе си, за да направя ролята и тя е тази, която най-много ценя лично за себе си.

Списание Ю: Как се виждаш в своя следващ живот?
Хр. Гърбов: Аз не вярвам нито в преражданията, нито в други такива религиозни идеи.

Списание Ю: Как тогава виждаш своята игра в един перфектен свят?
Хр. Гърбов: За рай ли намекваш?

Списание Ю: Не, говорим за един перфектен свят, където ти може да изчистиш всички свои негативи, които съществуват около теб в професията ти?
Хр. Гърбов: Въпросът е доволно теоретичен и идеалистичен. Аз не мисля, че може да има идеална актьорска игра в идеален свят. Идеалната актьорска игра трябва се постига точно с преодоляване на препятствия в театралния свят на самата пиеса, защото самата пиеса представлява един свят, различен от този, в който живеем. Това е онази идеалистична форма, концентрирана материя на идеи. Идеалната игра съчетава смешното и тъжното - ако мога да си послужа с това, което казах за "Фенове". Това е перфектната игра, няма значение в какъв свят ще бъде.

Списание Ю: Благодарим ти за интервюто!
Хр. Гърбов: И аз.