Една неделя решаваме да се отправим към пещерата „Орлова чука”. От Русе поемаме по пътя за София, отклоняваме се през Иваново и следваме табелите (има ги тук– там).
Шосето ни отвежда до местността „Орлова чука’’- няколко големи поляни, върху високи, отвесно изсечени скали. Доближаваме до пара-пета, височината е над 40 метра, до-лу се вие сред зеленината река Черни лом . Гледката е зашеметяваща, нарушаваме спокойствието само за да пробваме ехото. По каменните стълби слизаме до входа на пещерата. Пристига още някаква шумна компания и екскурзовода повежда групата. Пещерата е втората по дължина в България, над 13 км, има и все още много неизследвани части.
За туристите са предназначени галериите със сталактити и сталагмити в началото на пещерата. Осветени са с ефектно цветно осветление и нашия водач ни разказва история за всяко едно причудливо образувание – Гейзерът, Концертната зала с Големия сталактон, Еленчето, Гръбнака на динозавъра, Спалнята на Снежанка. Тъмнината провокира въображението и ние виждаме цели приказни сюжети. Промъкваме се с патешко ходене в ниска галерия, внезапно се появяват ниши, достатъчни само за един човек да се изправи. Измъкваме се от тесния лабиринт, достигаме високи зали, покрити със скални „драперии”. Побиват ни тръпки, призрачната атмосфера се допълва от хладния и влажен въздух. Пещерата е населена от над 10 вида прилепи, но те спят във вътрешните галерии, далеч от туристите и излизат само вечер. Обиколката продължава около час. Поизморени излизаме от подзем-ния свят и сядаме около дървените масички под боровете, за да обсъдим впечатленията. Чувстваме се като изследователи, открили нова находка. При нас идва един от екскурзоводите и ни разказва още истории за вътрешните по-недостъпни части на пещерата, покрити с красиви калцирани кристали и за младите пещерняци, които проучват нови проходи. Тръгваме си в края на деня, докоснали се до едно от най-красивите природни чудеса около Русе.
