Екскурзия
Една неделя решаваме да се отправим към пещерата „Орлова чука”. От Русе поемаме по пътя за София, отклоняваме се през Иваново и следваме табелите (има ги тук– там).
На около 25км от Русе се намира село Ряхово. Разположено е на брега на Дунав, след Мартен, Сандрово и Сливо Поле. Самото село не е много интересно, освен ако нямате роднини, тъй като е малко и не можете да видите нищо друго освен стари къщи, които не впечатляват с нищо, но в близост има цели 3 острова които можете да посетите, така направихме и ние.
|
|
Франция
Името на Франция произлиза от обитателите, които са се наричали франки - свободните хора и логично и сега тя е една от най-големите по територии страни в Европа и има многобройни колонии.
Спортът
Един сравнително нов спорт, произлиза от Франция. Виждали сте го в реклами, филми, клипчета в интернет, но може би досега не сте чували името му: паркур, накратко пи кей, изкуството на движението или предвижване от една точка до друга по възможно най-ефективния начин. Основателят му е Дейвид Бел. Дейвид обяснява, какво е да си един от тях: тренировките каляват, правят те здрав и издържлив, бърз и съобразителен. Това се превръща в начин на живот и дори в работата, можеш да намериш най-прекия, най-бързия, най-ефективния път към целта! Въпреки че има основни движения, всеки ги изпълнява по собствен начин, също както е и в живота. Ако можеш да стигнеш от точка А до точка Б значи си добър, но ако можеш да се върнеш по обратния път, това вече е майсторство, както често ни се налага в различни ситуации. Преодоляването на препятствия дава необходимото самочувствие и те кара да се чувстваш жив.
Няма победители и победени, а само надпревара, за да вдигнем публиката на крака. За да вникнем напълно, трябва да видим заобикалящата ни среда, през очите на дете: скачане от пейки, балкони, катерене по стени и дървета.
Храна
Както всеки паркурист си има собствен стил, така всеки харесва различна храна. |
|
|
Спортът
В днешно време е широко разпространено тренирането на бойни изкуства. В много градове има места където се практикуват стилове, като бокс, карате, айкидо, джудо и др.
Но един особен стил набира скорост в последните години, това е муй тай- националния спорт на Тайланд. В превод: тайландски бокс. Това изкуство има богата история, и е считано за едно от най-тежките и брутални бойни изкуства по света. Произлиза преди около 200 години, като тогава е наричано древен бокс2 или Муй Боран, и е разпространено в източната част на Азия - Тайланд, Камбоджа, Лаос, Малайзия. Близо 90% от практикуващите са бедни и виждат възможност да спечелят пари и слава в големите турнири в столицата - Бангкок. До 40-те години на 20-ти век не е имало правила в турнирите. Известно като изкуството на 8-те крайника, боецът може да използва за защита и атака юмруците си, лактите, колената и краката. Лактите са оръжието което е най-опасно в този спорт, и често са ставали причина за смъртни случаи. След средата на миналия век, турнирите в Tайланд стават много популярни, слагат се ограничения, и това е спортът който гледаме сега и е поставил началото на кик бокса. Тъй като е национален спорт, много от бойците почват да тренират още от 4 годишна възраст , като на 16 години по-добрите вече имат над 200 мача. Денят им започва рано - около 6 сутринта, още преди закуска бойците излизат за крос - 4-5 км, след което пристъпват към типичните за тях ориз и пилешко. Следва тренировката, която заема по-голямата част от деня им - до към 6 часа - лек спаринг, упражнения с боксови круши, коремни преси и скачане на въже. Повечето бойци живеят в лагерите където тренират, като големи семейства, така те се отдават изцяло на стила, поддържат мястото в ред, готвят, чистят.
Душевност
Тайланд е сред най-будистките страни, навсякаде има статуи на техния покровител, както и множество красиви религиозни храмове. Южната част на Тайланд има излаз на океана, а навътре е разделена от реки, така доста от местните се занимават с риболов.
Тихият рай - много туристи от цял свят посещават бреговата ивица, като споделят че това е едно от местата кадето можеш напълно да релаксираш, и просто искаш да останеш.
Храната
"Човек е това което яде" -стара поговорка, която ако отнесем към тайландците, можем да се объркаме тотално. Известни в цял свят със своята либералност към храните, там можете да намерите ястие от почти всичко, което се движи. Типичната тайландска кухня е базирана на 5-те фундаментални вкуса: сладко, лютиво, кисело, горчиво и солено. Някои от съставките изпозлзвани са: лук, люти чушки, лимон, рибен сос. Страната е най-големия износител на ориз в света, като на човек се падат годишно 100 кг ориз. Начинът на приготвяне на ястията им е най-често чрез пържене. Избира различен вид месо - пилешко, свинско, патешко, телешко, тофу или рибни продукти. Ето една рецепта, която би могла да се приготви и тук без нуждата от специални продукти : Ларб - кисела салата с месо - от гореизброените месни продукти по предпочитание нарязано на тънки ленти и запържено, малки глави лук - цели, люти чушки, пържен ориз, подправено с мента.
|
Далече, далече, овъглена от слънцето, обладана от безбрежните си пустини, с величествено хладнокръвие ви чака Австралия. Ако ви се стори, че ви посреща негостоприемно, не се обиждайте, тя си е такава – гореща, сушава, пустинна, червена земя, като в роман на Данте, но без последната част… Това обаче е само на пръв поглед. Второто впечатление ще ви попари, ако я посетите именно сега, в момента там е около 50 градуса на сянка, защото лятото й е обратно на нашето.
Австралийският съюз е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент. Спирам дотук с учебника по география, макар че много ми се искаше да вметна за смесицата от над 80 народа от цял свят, с официален английски език. (Е, казах го!) 40 000-годишната история на Австралия също респектира, но по-интересно е, че първите й обитатели са били аборигените, самопоканили се там по комшийски от Азия. Обръщам внимание на номадските племена, защото именно те са дали началото на австралийския футбол, специфичен само за Австралия и близката Папуа Нова Гвинея. Но за спорта по-късно.Канбера всъщност е интригуваща и гостоприемна, в пълен контраст с голите пустини в централна Австралия. Тук може да се насладите на тучна природа, прекрасни зелени паркове и внушителна архитектура. Един от най-добрите музеи в света, Военният мемориал, с величествената си осанка, гордо посреща туристи. Тук са сградите на правителството и парламента, Върховният съд, кулата Телстра, Кралският монетен двор на Австралия.
Има още много какво да се види в страната на „Дънди Крокодила”, но тъй като това не е пътепис, спирам дотук. Името Австралия означава „Непозната южна земя”, но ако я посетите, тя ще стане ваша вечна приятелка.
Австралийският футбол – една по-различна игрa. И тук аборигените имат пръст, защото се смята, че австралийският футбол мъдро помни елементи от номадска игра. Каква точно е била тя, историята мълчи, но затова пък сегашният вариант е интересен и нестандартен. Накратко, 18 играчи си подхвърлят сферична, леко „смачкана” топка на овално игрище. Наподобява малко на ръгби, може би и заради топката.
Вариант на добре познатия футбол, специфичният австралийски спорт е възникнал като запълване на паузата между шампионатите по крикет. Топката се обработва, освен с крака, и с ръце, а основно правило е да не се носи повече от 15 метра, без да докосне земята. Любопитното тук е, че няма засади и играчите безпроблемно кръстосват игрището. За да отнемат топката, участниците могат да нападат съперника, да се спречкат или да го избутат с тяло. Ако някой бъде повален, той няма право да задържи топката.
Най-голямата зрелищност на спорта е свободният удар. Печели се, ако играч хване топката, след като е прелетяла повече от 15 метра. Освен това, агресивната игра (като блъскане в гръб или умишлено забавяне на мача) също се „награждава” със свободен удар за ощетения отбор. Едно попадение носи шест точки. Всеки отбор има по четири стълба, като гол се отбелязва при изстрел на топката между средните два, а за преминаване между страничните се дава една точка.
Най-голямата лига за австралийски футбол е AFL (Australian Football League).
Още статии...
Страница 1 от 2
