Какво е общото между разложен труп на сърна, 53 бирени бутилки, чифт дънки, автомобилен двигател и флаконче "Big Dick"? Може да има и други отговори, но в случая той е, че става дума за неща, които намерих захвърлени из храстите до брега на една река преди седмица.

 

И още по-важно за темата е, че на нито едно от тях мястото им не беше и не е там. Списъкът на нещата е още по-дълъг и включва доста други невероятни такива. Те бяха събрани на събитие, което си беше поставило за цел със само 50-тина доброволци да попочисти само около 100-на метра от бреговете на само една река. Чувалите с боклуците се трупаха бързо, докато поканено трио забиващи в жегата яки кавъри на стари рок парчета, с надеждата да привлече още повече вниманието на преминаващите коли и пешеходци. Не видях обаче някой да се отзова. Въпреки музиката и безплатните тениски. Няколко рибаря се почувстваха безмълвно обвинени за кочината покрай реката и мълчаливо се изнизаха – ни консерви яли, ни бирени бутилки изхвърлили, ако ме разбирате. И накрая си останахме само ние – колцина хорица, дошли от близо и далеч, символично почистващи нищожно малка част от една река. Не с надеждата, че реката и бреговете и ще станат по-чисти (ще трябват много години и много загрижени сърца за да стане това). А с надеждата, че поне някой от минаващите може би ще се замисли. Реките и водата като цяло имат дълбок символизъм в човешкото съзнание - ежедневните преклонения в божествените води на Ганджи в Индия или покръщаванията във водите на Йордан, раждането на богове и богини, Стикс, Раса или Санзу – реките които мъртвите пресичат на път към отводния си живот... Множество други легенди и истории показват ролята на водата в живота ни – нейната сила да е майка хранителка, излечителка на болката от спомени, стихията-унищожителка. В днешно време обаче, водата навлиза в живота ни в по-тревожни и реални измерения. Огромният недостиг от чиста питейна вода, и все по честият излишък от вода изсипана от урагани, тайфуни и придошли реки, например. Нараства броя на разтревожените гласове, които тръбят, че следващите световни конфликти ще са заради водата. Държавите около Тигър и Ефрат, и разделението на Палестинските територии в Израел са един първи пример. Расте броят на бутилираната вода, хем със съмнителни предимства, хем огромен приносител на задръстването на Земята с неразграждащи се пластмасови бутилки. Много се спуснах надолу обаче по течението на мисълта си. Да се върнем към нещата и техните места. Ако осъзнаем Земята като един жив организъм, от който зависим, то водата, заедно с въздуха, са безспорно най-важните ресурси. Когато вземем да затлачваме този ресурс с петролни масла, фосфати, детергенти, торове, пестициди и да – с дънки, бутилки от бира и комплексите са за малоценност под формата на токсични флакончета, ние бавно и леко си го забиваме. Ножа де. В собствения си гръб. Дядо ми все ми натякваше че ред е, когато всяко нещо си има място и си е на мястото. Светът днес се движи към невероятен хаос. И нямам предвид новините които ни разстрелват тези дни от финансовите пазари. Имам предвид хаосът, в който сами се поставяме забравяйки Местата на Нещата. Отдавна е дошло времето да излезем и поне символично да почистим около себе си. Отдавна е настъпила необходимостта човек да се запита: "Какво става с кутийката от Кола, която току що хвърлих през моста в реката?". Реката е едно добро начало. Един чудесен символ. Нещо, чийто болка можем по-лесно да видим, схванем и разберем. Тогава човек може вече да се замисли за другите Неща и техните места. Ако държиш в ръцете си това ново издание и си стигнал до този ред (браво на теб – аз едвам го изтърпях! ) значи най вероятно вече си се замислил. Тогава се надяваме, че ще ти бъдем от полза по пътя след това. И заедно ще можем да се опитаме да помогнем и на другите да се присъединят към нас, за да може все по вече от нас да се замислят за Нещата от живота. Като едно добро начало – дай това издание на някой приятел да го разгледа. Или поне го рeциклирай както му се полага. До скоро!